Тиквички с яйца и сирене

Ориз за гарнитура

Задушават се две ситно нарязани глави лук и един голям морков, а може и грах, и царевица. Добавя се ориза и три пъти повече вода и се вари до сгъстяване. Подправя се с черен пипер, сол и куркума, съдът се завива с кърпа и се оставя на топло. Става и за основно ястие.

Ватикански хляб

Той се нарича още "хляб на щастието" или "хляб на желанието".Тестото за него се предава от човек на човек и се прави цяла седмица, но само веднъж в живота. Затова е добре, който го получи, да е зрял и да знае какво иска. По състав той наподобява хляба на приятелството на амишите или най-обикновен кекс. Сместа за него се получава задължително в стъклен или керамичен съд, покрита с прозрачно фолио. Към нея върви листче с инструкции, които казват кой ден какъв компонент да се прибавя в съда. Полученото количество се изсипва в по-голям съд и се прибавя 250 г захар. Самата смес мирише на кисело, защото на практика тя представлява квас. Целта е захарта да активира действието на дрождите в нея. Без да се бърка, тестото се покрива отново с найлоновото фолио.

На следващия ден се слага 250 г прясно мляко, което задължително трябва да е сварено и добре охладено. Отново, без да се бърка, сместа се покрива.

Третият ден е денят за брашното. То е отново 250 г.

Четвъртият ден е първият, в който съдържанието на съда се бърка. Това трябва да стане с дървена лъжица, като през това време се нарича поименно за здраве на близките. Накрая трябва да се намисли желание.

На петия ден също само се разбърква полученото и се разделя на 4 равни части. Три от тях раздава на приятели, а четвъртата остава в съда до следващия ден, когато към нея се прибавят още:

250 г брашно, 

половин пакетче бакпулвер,

половин чаена лъжица сода за хляб,

3 яйца, 

1 ванилия,

250 г олио,

1 супена лъжица натрошени орехи, 

половин чаена лъжица канела,

1 шепа стафиди,

половин шоколад. 

  Обогатената смес се изсипва във форма за кекс и се пече при 170-180 градуса за около 45-50 минути. От готовия Ватикански хляб трябва да яде цялото семейство за здраве и щастие.

Идеята на целия процес по правенето на Ватикански хляб е не само да получиш
доброто в дома и мислите си, но и да го предадеш на друг, тъй като хлябът е носител на физическа и емоционална енергия. По тази причина той може да се предава и на всеки. Вярва се, че ако човек е добронамерен дори към непознатия, Бог ще бъде благосклонен към първоизточника и неговото желание. Затова то трябва да бъде лично отправено към правещия сместа за хляба. Ако е във вреда на някого, злото се случва на пожелалия го.
Всъщност това е и причината такъв хляб да не може всеки сам да си направи с продуктите, които има вкъщи, без да получи от някого квас. Тогава той би бил просто един обикновен кекс.